Какво ще се промени?

Какво ще се промени ако принципът на взаимозависимост и взаимоограничаване подреди изпълнителна, законодателна и съдебна власт?

  1. Задкулисието във вземането на политически решения ще изчезне като практика, тъй като изпълнителна и законодателна власт ще зависят от различни личности, които се избират поотделно;
  2. Народният представител ще престане да бъде използван като партиен инструмент. Неговите функции и правомощия ще бъдат свързани с Народното събрание и със законодателната дейност, а не с изпълнителната власт, тъй като кабинетът няма да се крепи на мнозинството в парламента;
  3. Народното събрание ще престане да бъде използвано от политическите партии като инструмент, за да държат изпълнителната власт в ръцете си. Това е резултат на сегашното конституционно устройство, което поставя министерският съвет в положение на едностранна зависимост спрямо законодателя. Изпълнителната власт зависи от колективната вола на народните представители, която от своя страна зависи от няколо политически лидери. Това е коренът на порочните практики свързани с политическта власт през последните 24 години. При новата подредба, двете институции – министерски съвет и парламент, ще бъдат независими една от друга, тъй като източникът на тяхната власт ще е народния вот вместо сегашния консенсус между политическите лидери. В същото време те ще бъдат и взаимонеобходими в осъществяването на цялата власт;
  4. Яснотата от това, кой осъществява изпълнителната власт, ще позволи на гражданите да знаят за какво и къде дават своя глас. Президентските избори ще наложат теми като външна политика, здравеопазване, сигурност, образование, отбрана, тъй като тези ресори ще зависят от изпълнителната власт, която се избира от народа, а не зависи от волята на няколко партиини лидера. Леви и десни ще намерят изгубения смисъл на това деление. Политическите послания ще се изчистят;
  5. Консенсусът ще се превърне в основен инструмент за търсене и вземане на решения, което вече ще се случва между институции, а не между политически лидери. Взаимозависимостта и взаимоограничаването ще ги направи и по-силни, тъй като властта няма да зависи от волята на политическите лидери, а от противопоставянето на властите и необходимостта от консенсус. Институциите няма да зависят от междупартийни договорки. Това е най-ефективната гаранция за съхранението на националния интерес във вземането на тези решения;
  6. Друга значима промяна на разделението на властите ще касае тези партии, които съществуват на гърба на определени групи от хора според етнос или религиозна принадлежност. Те няма да стигнат до изпълнителната власт освен ако не приобщят останалите граждани. Това ще унищожи разделителния ефект от религиозна принадлежност, етнос, местоживеене или социална принадлежност между българските граждани, което се използва от партиите по време на избори. Изпълнителната власт ще се избира с мнозинство от гласоподавателите и тези формации, които имат етнически електорат и разчитат на противопоставянето на гражданите, ще останат извън пределите й. Съответно тяхното политическо влияние ще се намали и Българите няма да се разделят на мюсюлмани, цигани и други измислени деления;
  7. Партиите ще засилят своя потенциал и ще намерят начин да осъществяват политическата власт, без сенчести методи за влияние като купуване на гласове, корпоративен вот или други практики от такова естество. Те няма да имат ефект на фона на мнозинството необходимо пред избора за президент. Концентрираният вот в махали и гета няма да влияе, колкото сега и с времето ще се нулира. Това е единственият път малцинствата да се интегрират в обществото;
  8. Липсата на политически интерес от концентрацията на малцинства в определени гета ще отключи възможности за тяхното развитие и намали тяхното пртивопоставяне, което е на чиста политичска основа;
  9. Демократичната тежест на медиите ще се засили благодарение на ясната граница в отговорностите между парламент и президент.

About Author

Connect with Me:

Leave a Reply

  • Theme Settings