Author

Основополагаща идея

Принципът на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите е продължение на теориятата за разделение на властите. Това е механизъм, който поставя законодателна, изпълнителна и съдебна власт в положение на взаимозависимост и взаимоограничаване, за да се гарантира, че нито една власт няма да взема връх над останалите. Тази конструкция на практика позволява на държавата да се сдобие с имунна система, за да се бори с корупция, задкулисие, еднолични решения в интерес на определени хора и други подобни нечистоплътни практики от страна на политиците.

Сегашният контитуционен ред в България е на път да се окаже поредната илюзия за политическа и икономическа свобода. Ерозията в доверието на гражданите спрямо тази система, в която върховенството на закона, разделението на властите и свободите на гражданите са гарантирани, но някак си нещата не се получават, е факт през последните години.

Проблемът е именно в баланса между трите власти. Колкото по-отдалечени и независими са една от друга, толкова по-гарантирана е стабилността и демократичността на една държава. И обратно, колкото по-концентрирани с неясно изразени граници са една от друга, толкова по-податлива става системата към корупция, безнаказаност и неправомерно влияние от страна на политиците и техните гръгове. Принципът на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите е механизъм, който гарантира, че трите власти са максимално отдалечени една от друга.  Това позволява на държавата да се превърне в отделен и самостоятелен организъм, който разполага със собствени сили за реакция. В България този баланс между властите е несъвършен. Постигането на този баланс е ключът към всичко останало.

Този философски постулат може да изглежда отдалечен от конюнктурата на 21. век и наболялите политически, икономически и социални проблеми на България. Част от обществото, поради липса на дълбочина в политическата ни класа, вярва, че решението на тези проблеми изискваТ умни политили в различните направления на икономиката ни. Според нас икономическите проблеми следват политическите и пътят към по-добро управление и оттам по-успешна икономика започва с промяна на основната конструкция на държавната власт, чрез въвеждането на принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите. Това е ключът.

Основните причини за липсата на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите в сегашната конституция са исторически (виж текст – парламентаризмът днес: исторически корени)

Прекият ефект от несъвършения баланс между властите е безпомощното състояние на държавата днес. Същата тя е заложник на политическите лидери на отделните партии. Това позволява конюнктурни интереси да определят основни решения от национално значение. Политиката се превръща по този начин в брокерство за сила и налагане на определени интереси. Вина за това нямат самите политици, тъй като човешката природа не се самоограничава. Виновник за това е несъвършеният баланс между властите.

Този несъвършен баланс, заченат през 1991г. в Конституцията, поставя българския народ като невръстник, който трябва да бъде предпазен от себе си. Политиците са неговите попечители. Това прави и демокрацията, която е била отнета в продължение на много години, да изглежда почти толкова несъвършена колкото беше комунизмът. Това е престъпление без да има виновни. Въпросът е как да се поправи това и отговорът е тук: взаимозависимост и взаимоограничаване на властите.

Конкретно погледнато сегашният баланс между властите поставя две от трите власти в положение на едностранна зависимост – Министерският съвет е зависим от Народното събрание. Народното събрание не зависи от Министерския съвет. Изпълнителната власт зависи от законодателя, без той да зависи от изпълнителната власт. Зависимостта в случая е едностранна, а не взаимна. Това е коренът на проблема. Това е основата за политическото брокерство и всички нечистоплътни практики, които наблюдава пасивно обикновенният българският гражданин вече в продължение на 24 години.

Какво ще се промени?

Какво ще се промени ако принципът на взаимозависимост и взаимоограничаване подреди изпълнителна, законодателна и съдебна власт?

  1. Задкулисието във вземането на политически решения ще изчезне като практика, тъй като изпълнителна и законодателна власт ще зависят от различни личности, които се избират поотделно;
  2. Народният представител ще престане да бъде използван като партиен инструмент. Неговите функции и правомощия ще бъдат свързани с Народното събрание и със законодателната дейност, а не с изпълнителната власт, тъй като кабинетът няма да се крепи на мнозинството в парламента;
  3. Народното събрание ще престане да бъде използвано от политическите партии като инструмент, за да държат изпълнителната власт в ръцете си. Това е резултат на сегашното конституционно устройство, което поставя министерският съвет в положение на едностранна зависимост спрямо законодателя. Изпълнителната власт зависи от колективната вола на народните представители, която от своя страна зависи от няколо политически лидери. Това е коренът на порочните практики свързани с политическта власт през последните 24 години. При новата подредба, двете институции – министерски съвет и парламент, ще бъдат независими една от друга, тъй като източникът на тяхната власт ще е народния вот вместо сегашния консенсус между политическите лидери. В същото време те ще бъдат и взаимонеобходими в осъществяването на цялата власт;
  4. Яснотата от това, кой осъществява изпълнителната власт, ще позволи на гражданите да знаят за какво и къде дават своя глас. Президентските избори ще наложат теми като външна политика, здравеопазване, сигурност, образование, отбрана, тъй като тези ресори ще зависят от изпълнителната власт, която се избира от народа, а не зависи от волята на няколко партиини лидера. Леви и десни ще намерят изгубения смисъл на това деление. Политическите послания ще се изчистят;
  5. Консенсусът ще се превърне в основен инструмент за търсене и вземане на решения, което вече ще се случва между институции, а не между политически лидери. Взаимозависимостта и взаимоограничаването ще ги направи и по-силни, тъй като властта няма да зависи от волята на политическите лидери, а от противопоставянето на властите и необходимостта от консенсус. Институциите няма да зависят от междупартийни договорки. Това е най-ефективната гаранция за съхранението на националния интерес във вземането на тези решения;
  6. Друга значима промяна на разделението на властите ще касае тези партии, които съществуват на гърба на определени групи от хора според етнос или религиозна принадлежност. Те няма да стигнат до изпълнителната власт освен ако не приобщят останалите граждани. Това ще унищожи разделителния ефект от религиозна принадлежност, етнос, местоживеене или социална принадлежност между българските граждани, което се използва от партиите по време на избори. Изпълнителната власт ще се избира с мнозинство от гласоподавателите и тези формации, които имат етнически електорат и разчитат на противопоставянето на гражданите, ще останат извън пределите й. Съответно тяхното политическо влияние ще се намали и Българите няма да се разделят на мюсюлмани, цигани и други измислени деления;
  7. Партиите ще засилят своя потенциал и ще намерят начин да осъществяват политическата власт, без сенчести методи за влияние като купуване на гласове, корпоративен вот или други практики от такова естество. Те няма да имат ефект на фона на мнозинството необходимо пред избора за президент. Концентрираният вот в махали и гета няма да влияе, колкото сега и с времето ще се нулира. Това е единственият път малцинствата да се интегрират в обществото;
  8. Липсата на политически интерес от концентрацията на малцинства в определени гета ще отключи възможности за тяхното развитие и намали тяхното пртивопоставяне, което е на чиста политичска основа;
  9. Демократичната тежест на медиите ще се засили благодарение на ясната граница в отговорностите между парламент и президент.

Парламентаризмът днес: исторически корени

Промените, които настъпиха в България след 1989 г. поставиха началото на нови политически хоризонти и предизвикателства. Много бързо гражданите и политическите лидери се ориентираха и съгласието за целите, които трябваше да се постигнат, дойде почти естествено. Трябваше да се изгради едно ново общество гарантиращо:

1. Политическа свобода;
2. Икономическа свобода;

В рамките на тази конюнктура VII-то ВНС от 1990 г. бе избрано от 6 976 620 души или 90,79 % от имащите право на глас с цел да изработи една нова Конституция, която да гарантира тези права. Но консенсусът за политическа и икономическа свобода се оказа недостатачен, за да убедини политическите лидери. След 45 години еднопартийно управление, политическият лагер се раздели на две. Противопоставянето между новите, тези които се обединяваха под наименованието Съюз на демократичните сили и правоприемниците на старата власт, сменилите една буква в абревиатурата БКП, взе връх по дневния ред. Битката се прехвърли от борба за свобода и демокрация в борба за надмощие между СДС и БСП.

Тази политическа конюнктура измести фокуса на промените. Много бързо свободата и пазарната икономика изпаднаха от дневния ред на политическите лидери, вече опоненти. От 10 юни 1990 г. до 12 юли 1991 г., политическите брожения се прехвърлиха върху Конституцията и нейната изработка. VII-то ВНС се превърна в между-партиен форум за надмощие.

Това е зародишът на парламентаризма в сегашната си несъвършенна форма. Този парламентаризъм, който позволява на политическите лидери днес “да се прегръщат, целуват и да пият кафета” без да знае гражданинът какво си казват. Този парламентаризъм, който оставя народа, встрани, като един наблюдател на политическия процес. Този парламентаризъм, който под претекст, че улицетворява консенсуса и многопартийния режим, който се изправя като преграда пред едноличните решения, всъщност се оказа с годините моделът на безотговорността и корупцията, защото оставя народа и гражданите извън невралгичния център на властта.

Чл. 1, ал 1. от Конституцията гласи, че “България е република с парламентарно управление”. Думите “държава”, “власт” и “народ” идват след това, в ал. 2. Преамбюлът на Конституцията започва с “Ние, народните представители” и завършва с “изразим волята на българиския народ”. Това показва на днешния гражданин къде се намира той. Редът на думите в конституцията показва, че парламентаризмът е преди държавата и народните представители са преди него.

Как ще постигнем промяната?

Промяна на конституционния ред в България е в ръцете на политическите партии. Необходимо е широко съгласие между тях, за да се отключи възможността за промяна на основния ред в държавата. При сегашното състояние на общественото мнение, това е трудна, ако не невъзможна задача. Единстевният начин да се постигне това е нещо да обедини мнението на Българските граждани.

Съгласието между тях, обаче изглежда все по-недостижима цел. Причината е всъщност елементарна. Избирателите в България все по-ясно виждат, че сборът на тяхното мнение не излъчва лицето на политическата власт. Парламентарните избори в сегашната политическа система не определят кой ще управлява. Те само подреждат разпределението на силите на отделните партии, след което гражданите оставят политическите лидери да съставят управлението на държавата. Гражданите се превръщат в набюдатели на политическия процес, а парламентарното мнозинство отговаря единствено пред политическите лидери, които са го съставили. Това обезверява хората и поддържа ниската избирателна активност и недоверието на гражданите към системата. Липсата на връзка между политическа власт и санкция на народа е основният недостатък на конституцията ни.

Съгласието между гражданите необходимо за промяна на основният ред в държавата предлагаме да започне от тук. Това е нашата мисия.

Ние предлагаме на всеки един гражданин да разбере как е построена политическата власт погледната през призмата на трите власти. Това ще му позволи да разбере къде се крие корена на проблема на сегашната политическа система и да си отговори на въпроса защо се чувства безсилен спрямо управляващите. Ние искаме всеки един български гражданин да разбере, че цялата власт на държавата е концентрирана в едно единствено място: парламентарното мнозинство. Това мнозинство, обаче се ражда без неговата дума. То се създава следствие на договорките между политическите лидери, успели да вземат мандати в Народното събрание. Тази конструкция на политическата власт има разрушителен ефект върху държавността и демокрацията. Ако българските граждани разберат това, имаме шанс да създадем консенсус.

На този етап нашата задача е да изградим консенсус за принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите.

Консенсусът трябва да се основава върху небходимостта от смяна на политическия модел към такъв, който разпределя политическата власт равномерно между трите власти. Нашата мисия е именно това. Ние предлагаме форма за членуване в сдружението, която изразява съгласието на всеки от вас към необходимостта от равномерно разпределяне на политическата власт между трите власти.

Защо между трите власти? Защото суверенитетът на народа личи само когато властта се гледа през призмата на трите власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. Когато властта се гледа като едно цяло, то тя изглежда както сега: недосегаема. Призмата на трите власти позволява на този, който гледа държавата и властта, да разбере колко голяма тежест има неговия глас. Ако гражданите определят кой осъществява изпълнителната власт и законодателна власт поотделно, то тези власти няма да бъдат заложници на договорките между партиите и техните политически лидери, както е сега. Тези власти ще бъдат в услуга на хората и ще зависят единствено от волята на всеки един гражданин.

Призмата на трите власти позволява на гражданите да видят как ефективно се разделя властта и дава отговор на въпроса как може властта да се превърне в услуга на хората, а не на политическите лидери. Призмата на трите власти позволява на гражданите да разберат как трябва да се промени държавното устройство, за да отговаря то на елементарното изискване хората да бъдат управлявани с тяхното съгласие. Това знание е най-същественият елемент за постигането на национален консенсус.

Всеки един от Вас, който се съгласи с това и който стане член на сдружението, е направил първата крачка в правилната посока. А пътят към промяната е серия от крачки в правилната посока от много хора. Членуването в сдръжението не поражда никакви отговорности, освен тази да сте се съгласили с централната идея на сдружението и да я подкрепите. Колкото повече хора се съберем, толкова по-силни ставаме. Силата е небходима, за да накараме политическите партии да разберат, че равномерното разпределение на политическата власт между трите власти е единствената алтернатива пред нас за едно по-добро и отговорно управление.

Ще постигнем промяната, като станете член на сдружението. В този смисъл гражданската платформа е политическа организация, но не е партийна такава и няма претенцията или желанието да реализира самата каквато и да е промяна. Ние разчитаме на свободната воля на тези от Вас, които разберат каква отговорност имаме пред нас самите, за да променим държавата си и да постигнем едно по-добро управление за нас самите.

Станете член.