Проект за конституция

Този документ се изработва в духа на теорията за разделение на властите със специален акцент върху принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване.



Основната идея зад въвеждането на този принцип в конституция е промяна на парламентарната форма на република България към република в която трите власти, изпълнителна, законодателна и съдебна, са политически разделени и не зависят от волята на политическите лидери или партии. Това би превърнало България в президентска република, в която гражданите остават единствения невралгичен център на политическата власт. От гледна точка на сегашната система това означава отнемане на прамомощията на парламентарното мнозинство да съставя изпълнителна власт. Същата тя трябва да бъде пряко избрана от народа.
Едно от препятствията пред това начинание се намира в това, че водещият принцип зад този мащабен ремонт на конституцията- ваимозависимост и взаимоограничаване на властите- е абстрактен юридически термин, който не се възприема интуитивно. Преодоляването на това изисква, в части, съставяне на конкретен опис на институциите, за да може да се опише практическия смисъл зад този принцип. Описът включва трите власти, начинът по-които се избират, техните правомощия и техните взаимовръзки.

 

  1. Изпълнителната власт се осъществява от Президента.
  2. Президентът е държавен глава и представлява Република България в международните отношения.
  3. Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжениите сили на Република България.
  4. Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент.
  5. Президентът се избрира пряко от народа с мнозинство от гласоподавателите, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели. Ако първият тур не излъчи победител, в четиринадесет дневен срок се пристъпва се към втори тур между двамата кандидати получили най-голям брой гласове. Избран е кандидатът, получил най-много гласове.
  6. Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент.
  7. Производството на избори за президент и за Народно събрание не може да съвпаднат. Най-малко три месеца делят тези избори.
  8. Ако срокът между двата вота е по-кратък от три месеца, изборите за Народно събрание се отменят в полза на изборите за президент до постигане на срока по чл. 7.
  9. Споровете за законността на избора за президент се решават от Конституционния съд в едномесечен срок след изборите.
  10. За президент може да бъде избран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната.
  11. Президентът се избира за срок от четири години. Президентът може да бъде преизбран на същата длъжност само за още един мандат.
  12. Президентът не може да бъде Народен представител, да изпълнява други държавни обществени или стопански дейности и да участва в ръководството на политически партии.
  13. Президентът полага клетва по член (член с клетвата за спазване на конституцията) в присъствието на членовете на конституционния съд, народните представители и членовете на висшия съдебен съвет.
  14. Пълномощията на президента и вицепрезидент се прекратяват предсрочно при:
    1. Подаване на оставка пред конституционния съд;
    2. Трайна невъзможност да изпълнява правомощията си поради тежко заболяване;
    3. При условие на член 103 (обвинение за държавна измяна и нарушение на конституцията);
    4. Смърт.
      1. В случаите на т. а и b пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват с установяване от Конституционния съд на посочените в тях обстоятелства.
      2. В случаите на чл.13 вицепрезидентът встъпва в длъжност президент до края на мандата.
  • При невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност правомощията на президент се изпълняват от председателя на Народното събране до избирането на президент и вицепрезидент. В този случай в двумесечен срок се произвеждат избори за президент и вицепрезидент като избори на президент и Народно събрание не могат да съвпадат. В този случай избори за Народно събрание се отлагат до спазването на срока упоменат в чл xxx (член, който казва, че избори за президент и НС се произвеждат най-малко с три месеца разстояние).
  1. В петнадесет дневен срок след обявяването на окончателните резултати Президентът избира Министър-председател.
  2. В седем дневен срок министър-председателят съставя екип от свои министри и го представя на Президента. Президентът приема, отхвърля или променя състава на министерския съвет.
  3. Президентът носи отоговорност за политиката на министерския съвет. Той приема и освобождава от отговорност министър-председателя и правителството.
  4. Министър-председателят отменя незаконосъобразните или неправилни актове на министрите.
  5. В срока по член…. ( текст, който поставя 15 дневен срок за обнародване в държавен вестник) президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане.
    1. Народното събрание може да измени текста събразно мотивираното предложение на президента и да гласува текста с обикновенно мнозинство. Президентът обнародва изменения закон.
    2. Народното събрание може да отхвърли мотивираното предложение на президента и да приеме същия текст с мнозинство от 3/5 (144/240) от народните представители. Президентът е длъжен да обнародва приетия закон в седем дневен срок от получаването му.
 
  1. Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителство.
  2. Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.
  3. Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили.
  4. Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет; организира стопанисването на държавното имущество; сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите предвидени в закона.
  5. Министрите ръководят отделните министерства. Те носят отговорност за своите действия.
  6. Преди стъпването в длъжност министерският съвет полага пред Народното събрание клетвата по чл. (текст за клетва, който казва, че трябва да се спазва конституцията и законите)
  7. След клетвата министър-председателят информира Народното събрание за основните лини на водената от кабинета политика. Ресорните министри се изслушват от компетентните комисии на Народното събрание.
  8. Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.
  9. Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби.
  10. Министрите издават правилници, наредби инструкции и заповеди.
  11. Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални.
  12. Условията, при които държавните служители се назначават и освобождават от длъжност и могат да членуват в политически партии и синдикални организации, както и да упражняват правото си на стачка, се определят със закон.
  1. Законодателната власт се осъществява от Народното събрание.
  2. Народното събрание упражнява парламентарен контрол, има самостоятелен бюджет, се състои от 240 Народни представители и се избира за срок от четири години.
  3. Избори за Народно събрание и за президент не могат да съвпадат. Най-малко три месеца трябва да разделят изборите за президент и за Народно събрание. В случай на съвпадение в рамките на три месеца, изборите за президент се произвеждат с приоритет.
  4. Организацията и дейсността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.
  5. Народното събрание е постоянно действащ орган. То само определя времето, през което не заседава.
  6. В случай на война, военно или друго извънредно положение положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът за неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства. Просължителността на тези обстоятелства не могат да продължат повече от три месеца без резолюция с мнозинство от 2/3 от Народните представители. Избори за Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.
  7. За народен представител може да бъде избран всеки български гражданин, който няма друго гражданство, навършил 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода. Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват ипълнението й след регистрацията си.
  8. Законността на изборите за Народно събрание може да се оспори пред Конституционния съд по реда, определен със закон.
  9. Новоизбраното Народно събрание се събира на първо заседание най-късно един месец след избирането на народно събрание.
  10. Копирай чл. 76 ал. 1, 2, 3 от конституция 1990
  11. Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ.
  12. Народните представители са длъжни да присъстват на заседанията на Народното събрание. Гласуването е лично и явно. Отсъствието на един народен представител на повече от една четвърт от заседанията на Народното събрание в рамките на три календарни месеца е основание за прекратяване на мандата му. Народното събрание изготвя правилник за това производство.
  13. Народните представители получават възнаграждения, чийто размер се определя от Народното събрание.
  14. Пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно при:
    1. Подаване на оставка пред Народното събрание;
    2. Влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
    3. Установяване на неизбираемост или несъвместимост;
    4. Отсъствия надвишаващи една четвърт от заседанията на Народното събрание в рамките на три календарни месеца;
    5. Смърт.
    6. В случайте на а. b. d. решението се приема от Народното събрание, а в случаите на c- от конституционния съд.
  15. Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения.
  16. Народното събрание се свиква на заседания:
    1. По инициатива на председателя;
    2. По искане на една пета от народните представители;
    3. По искане на президента или министър-председателя.
 
  1. Народното събрание избира от своя състав постоянни и времмени комисии. Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен контрол. Временни комисии се избират за проучвания и анкети.
  2. Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.
 
  1. Народното събрание:
    1. Приема, изменя, допълва и отменя законите;
    2. Приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му;
    3. Установява данъците и определя размера на държавните данъци;
    4. Приема решение за произвеждане на национален референдум;
    5. Избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции определени със закон;
    6. Дава съгласие за сключване на договори за държавен заем;
    7. Решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;
    8. Разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея;
    9. Обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента
    10. Дава амнистия
    11. Учредява ордени и медали;
    12. Определя официалните празници
  2. Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет.
  3. Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет
  4. Законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на отделни заседания. По изключение Народното събрание може да реши двете гласувания да се извършат в една заседание.
  5. Другите актове на Народното събрание се приемат с едно гласуване.
  6. Приетите актове се обнародват в “Държавен вестник” не по-късно от 15 дни след приемането им.
  7. Народното събрание приема законите и другите актове с гласуване с мнозинство повече от половината народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.
  8. Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите.
  9. Народното събрание приема на изслушване всеки новосъставен министерски съвет. Министър-председателят информира народните представители за водената от кабинета политика.
  10. Членовете на Министерския съвет могат да участват в заседанията на Народното събрание и на парламентарните комисии. По тяхно искане те се изслушват с предимство.
  11. Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.
  12. Народните представители имат право на въпроси и на питания до министър-председателя или до определени министри, които да длъжни да отговарят.
  13. По предложения на една шеста от народните представители по питането стават разискванията и се приема решение.
Главата, която описва съдебната власт не е представена тук. Редакцията, която предлагаме за глава "съдебна власт" ще ваимства от сегашната Конституция (1991г.). Няма да се променят основните функции на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и структурата на правораздаването под тях. Висшият съдебен съвет ще остане един администратор на съдебната власт, но ще се възползва от описаното по-горе политическо деление между законодателна и изпълнителна власт, т.е. от гледна точка на гражданите ще бъде един още по-независим орган. Основната промяна, която трябва да представим, ще бъде променената роля на Конституционния съд. Сезирането на тази върхновна инстанция, която е компетентна по всички въпроси, касаещи Конституцията, трябва да се разшири така, че да може да включва и гражданите, за да се гарантира спазването и прилагането на конституцията във всички сфери на обществения и политически живот на страната.

  • Делението тук не е на отделни институции както е в Конституцията от 1991г. с глава Народно събрание, Министерски съвет, Президент на Републиката, а е на власти, тъй като акцентираме върху баланса на властите, а не върху техния опис.
  • Тук липсват “основни начала” суверенитет на народа, Химн на републиката, териториална цялост ,правата на гражданите и т.н. Те не са част от предмета на дейност на сдружението.